закъсвал

Речник на българския език

1. закъсвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закъсвал е производна форма на закъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. закъсвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закъсвал е производна форма на закъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. закъсвал — мин. деят. св. прич. м. р.

закъсвал е производна форма на закъсвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. закъсвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

закъсвал е производна форма на закъсвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).