закъртел

Речник на българския език

1. закъртел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закъртел е производна форма на закъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. закъртел — мин. деят. несв. прич. м. р.

закъртел е производна форма на закъртя (мин. деят. несв. прич. м. р.).