закърпил

Речник на българския език

1. закърпил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закърпил е производна форма на закърпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. закърпил — мин. деят. св. прич. м. р.

закърпил е производна форма на закърпя (мин. деят. св. прич. м. р.).