закърпел

Речник на българския език

1. закърпел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закърпел е производна форма на закърпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. закърпел — мин. деят. несв. прич. м. р.

закърпел е производна форма на закърпя (мин. деят. несв. прич. м. р.).