закъркорело

Речник на българския език

1. закъркорело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закъркорело е производна форма на закъркоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. закъркорело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

закъркорело е производна форма на закъркоря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).