закъркорели

Речник на българския език

1. закъркорели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

закъркорели е производна форма на закъркоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. закъркорели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

закъркорели е производна форма на закъркоря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).