закъркорел

Речник на българския език

1. закъркорел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закъркорел е производна форма на закъркоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. закъркорел — мин. деят. несв. прич. м. р.

закъркорел е производна форма на закъркоря (мин. деят. несв. прич. м. р.).