закълвете

Речник на българския език

1. закълвете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

закълвете е производна форма на закълва (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. закълвете — повелително наклонение, мн. ч.

закълвете е производна форма на закълва (повелително наклонение, мн. ч.).