закучил е

Речник на българския език

1. закучил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закучил е е производна форма на закуча се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. закучил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закучил е е производна форма на закуча се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).