закучил

Речник на българския език

1. закучил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закучил е производна форма на закуча се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. закучил — мин. деят. св. прич. м. р.

закучил е производна форма на закуча се (мин. деят. св. прич. м. р.).