закучело

Речник на българския език

1. закучело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закучело е производна форма на закуча се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. закучело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

закучело е производна форма на закуча се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).