закуцвало

Речник на българския език

1. закуцвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закуцвало е производна форма на закуцвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. закуцвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закуцвало е производна форма на закуцвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. закуцвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

закуцвало е производна форма на закуцвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. закуцвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

закуцвало е производна форма на закуцвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).