закусил

Речник на българския език

1. закусил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закусил е производна форма на закуся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. закусил — мин. деят. св. прич. м. р.

закусил е производна форма на закуся (мин. деят. св. прич. м. р.).