закръгляло

Речник на българския език

1. закръгляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закръгляло е производна форма на закръглям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. закръгляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закръгляло е производна форма на закръглям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. закръгляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

закръгляло е производна форма на закръглям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. закръгляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

закръгляло е производна форма на закръглям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. закръгляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закръгляло е производна форма на закръгля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. закръгляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

закръгляло е производна форма на закръгля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).