закръглял

Речник на българския език

1. закръглял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закръглял е производна форма на закръглям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. закръглял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закръглял е производна форма на закръглям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. закръглял — мин. деят. св. прич. м. р.

закръглял е производна форма на закръглям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. закръглял — мин. деят. несв. прич. м. р.

закръглял е производна форма на закръглям (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. закръглял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закръглял е производна форма на закръгля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. закръглял — мин. деят. несв. прич. м. р.

закръглял е производна форма на закръгля (мин. деят. несв. прич. м. р.).