закриляло

Речник на българския език

1. закриляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закриляло е производна форма на закрилям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. закриляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закриляло е производна форма на закрилям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. закриляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

закриляло е производна форма на закрилям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. закриляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

закриляло е производна форма на закрилям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. закриляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закриляло е производна форма на закриля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. закриляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

закриляло е производна форма на закриля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).