закрилил

Речник на българския език

1. закрилил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закрилил е производна форма на закриля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. закрилил — мин. деят. св. прич. м. р.

закрилил е производна форма на закриля (мин. деят. св. прич. м. р.).