закрещяло

Речник на българския език

1. закрещяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закрещяло е производна форма на закрещя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. закрещяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закрещяло е производна форма на закрещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. закрещяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

закрещяло е производна форма на закрещя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. закрещяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

закрещяло е производна форма на закрещя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).