закрещявало

Речник на българския език

1. закрещявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закрещявало е производна форма на закрещявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. закрещявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закрещявало е производна форма на закрещявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. закрещявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

закрещявало е производна форма на закрещявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. закрещявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

закрещявало е производна форма на закрещявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).