закрепяло

Речник на българския език

1. закрепяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закрепяло е производна форма на закрепям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. закрепяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закрепяло е производна форма на закрепям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. закрепяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

закрепяло е производна форма на закрепям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. закрепяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

закрепяло е производна форма на закрепям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. закрепяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закрепяло е производна форма на закрепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. закрепяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

закрепяло е производна форма на закрепя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).