закрепявало

Речник на българския език

1. закрепявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закрепявало е производна форма на закрепявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. закрепявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закрепявало е производна форма на закрепявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. закрепявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

закрепявало е производна форма на закрепявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. закрепявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

закрепявало е производна форма на закрепявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).