закрепостяло

Речник на българския език

1. закрепостяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закрепостяло е производна форма на закрепостя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. закрепостяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

закрепостяло е производна форма на закрепостя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).