закрепостило

Речник на българския език

1. закрепостило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закрепостило е производна форма на закрепостя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. закрепостило — мин. деят. св. прич. ср. р.

закрепостило е производна форма на закрепостя (мин. деят. св. прич. ср. р.).