закотвил

Речник на българския език

1. закотвил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закотвил е производна форма на закотвя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. закотвил — мин. деят. св. прич. м. р.

закотвил е производна форма на закотвя (мин. деят. св. прич. м. р.).