закотвела

Речник на българския език

1. закотвела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

закотвела е производна форма на закотвя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. закотвела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

закотвела е производна форма на закотвя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).