закоренявал е

Речник на българския език

1. закоренявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закоренявал е е производна форма на закоренявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. закоренявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закоренявал е е производна форма на закоренявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. закоренявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закоренявал е е производна форма на закоренявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).