закоренявало е

Речник на българския език

1. закоренявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закоренявало е е производна форма на закоренявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. закоренявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закоренявало е е производна форма на закоренявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. закоренявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закоренявало е е производна форма на закоренявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).