закоренявало

Речник на българския език

1. закоренявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закоренявало е производна форма на закоренявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. закоренявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закоренявало е производна форма на закоренявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. закоренявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

закоренявало е производна форма на закоренявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. закоренявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

закоренявало е производна форма на закоренявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).