закоренявал

Речник на българския език

1. закоренявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закоренявал е производна форма на закоренявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. закоренявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закоренявал е производна форма на закоренявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. закоренявал — мин. деят. св. прич. м. р.

закоренявал е производна форма на закоренявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. закоренявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

закоренявал е производна форма на закоренявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).