закоренил е

Речник на българския език

1. закоренил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закоренил е е производна форма на закореня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. закоренил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закоренил е е производна форма на закореня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).