закоренило

Речник на българския език

1. закоренило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закоренило е производна форма на закореня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. закоренило — мин. деят. св. прич. ср. р.

закоренило е производна форма на закореня (мин. деят. св. прич. ср. р.).