закоренили

Речник на българския език

1. закоренили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

закоренили е производна форма на закореня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. закоренили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

закоренили е производна форма на закореня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).