закорени

Речник на българския език

1. закорени — сег. вр., 3 л., ед. ч.

закорени е производна форма на закореня (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. закорени — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

закорени е производна форма на закореня (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. закорени — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

закорени е производна форма на закореня (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. закорени — повелително наклонение, ед. ч.

закорени е производна форма на закореня (повелително наклонение, ед. ч.).