закоравеело

Речник на българския език

1. закоравеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закоравеело е производна форма на закоравея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. закоравеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

закоравеело е производна форма на закоравея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).