закоравеел

Речник на българския език

1. закоравеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закоравеел е производна форма на закоравея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. закоравеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

закоравеел е производна форма на закоравея (мин. деят. несв. прич. м. р.).