заколило

Речник на българския език

1. заколило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заколило е производна форма на заколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заколило — мин. деят. св. прич. ср. р.

заколило е производна форма на заколя (мин. деят. св. прич. ср. р.).