заколил

Речник на българския език

1. заколил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заколил е производна форма на заколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заколил — мин. деят. св. прич. м. р.

заколил е производна форма на заколя (мин. деят. св. прич. м. р.).