заколехте

Речник на българския език

1. заколехте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

заколехте е производна форма на заколя (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).

2. заколехте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

заколехте е производна форма на заколя (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).