заколели

Речник на българския език

1. заколели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

заколели е производна форма на заколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. заколели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

заколели е производна форма на заколя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. заколели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

заколели е производна форма на заколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. заколели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

заколели е производна форма на заколя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).