заключило

Речник на българския език

1. заключило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заключило е производна форма на заключа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заключило — мин. деят. св. прич. ср. р.

заключило е производна форма на заключа (мин. деят. св. прич. ср. р.).