заключил

Речник на българския език

1. заключил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заключил е производна форма на заключа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заключил — мин. деят. св. прич. м. р.

заключил е производна форма на заключа (мин. деят. св. прич. м. р.).