заключавало

Речник на българския език

1. заключавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заключавало е производна форма на заключавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заключавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заключавало е производна форма на заключавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заключавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

заключавало е производна форма на заключавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заключавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заключавало е производна форма на заключавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).