заклюмвало

Речник на българския език

1. заклюмвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заклюмвало е производна форма на заклюмвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заклюмвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заклюмвало е производна форма на заклюмвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заклюмвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

заклюмвало е производна форма на заклюмвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заклюмвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заклюмвало е производна форма на заклюмвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).