заклюмвал

Речник на българския език

1. заклюмвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заклюмвал е производна форма на заклюмвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заклюмвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заклюмвал е производна форма на заклюмвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заклюмвал — мин. деят. св. прич. м. р.

заклюмвал е производна форма на заклюмвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. заклюмвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

заклюмвал е производна форма на заклюмвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).