заклюмаха

Речник на българския език

1. заклюмаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

заклюмаха е производна форма на заклюмам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. заклюмаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

заклюмаха е производна форма на заклюмам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).