заклинило

Речник на българския език

1. заклинило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заклинило е производна форма на заклиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заклинило — мин. деят. св. прич. ср. р.

заклинило е производна форма на заклиня (мин. деят. св. прич. ср. р.).