заклинил

Речник на българския език

1. заклинил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заклинил е производна форма на заклиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заклинил — мин. деят. св. прич. м. р.

заклинил е производна форма на заклиня (мин. деят. св. прич. м. р.).