заклепете

Речник на българския език

1. заклепете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

заклепете е производна форма на заклепя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. заклепете — повелително наклонение, мн. ч.

заклепете е производна форма на заклепя (повелително наклонение, мн. ч.).