заклеймявал си

Речник на българския език

1. заклеймявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заклеймявал си е производна форма на заклеймявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. заклеймявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заклеймявал си е производна форма на заклеймявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. заклеймявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заклеймявал си е производна форма на заклеймявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).