заклеймявал е

Речник на българския език

1. заклеймявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заклеймявал е е производна форма на заклеймявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заклеймявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заклеймявал е е производна форма на заклеймявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заклеймявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заклеймявал е е производна форма на заклеймявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).